Врабчета

Врабчетата са по-добри от гълабите, но лястовиците са най-добри!

SCII - yeay

САЩ WTF!?

Пешо и Петя заминават за САЩ :( Много съм тъжен. Помня когато доидох в София и не познавах почти никого тук, една вечер се събрахме с Пешо на по бира, две, три.... беше забавно, нямахме чаши и си наливахме в бурканите на един от съквартирантите му - bodom... той завърши вече и се скъта някъде. От тогава веднъж на няколко месеца все се случва да се съберем само двамата и да се напием безпаметно.

Алкохола е едно на ръка, но без компанията, тенисът на маса, дарца, джагите, кафетата и бирата в стрийтбара ми се очертава доста скучно лято. Да не говорим, че вече няма да има на кого да се обадя да ме прибере след като прекаля на нечий рожден ден в студентски град.

А пък Петя... :(

Цветни неща

white

red

blue

yellow

green

pink

black

Моят дом - моята крепост

<- Търся си съкрепостници, различни от тези. Както и нова крепост, разбира се.



Edit: Deeeaathhhhh....

Ей такава гад ще си взема

В петък излизахме с Маниакк-а и две негови приятелки - Калина и Елена. В събота пък ходихме в зоологическата градина. Маниака не дойде. Имал работа, работи през www.RentACoder.com.

Беше студено, та в зоологическата маймуните ги бяха прибрали :( съответно най-много време прекарахме в терариума. Имаше някакво животно, което приличаше на хамстер, обаче с много дълги крака. Не тичаше а по-скоро подскачаше :D Голям изрод. Ако някога си вземам домашно животно то най-вероятно ще се хвърля на такова.

След зоологическата Елена трябваше да ходи към центъра, имала работа там. С Калина решихме да ядем в рибката в студентски град. То това май е нещо обичайно за нея половината клиенти и целия персонал там май я познаваше. Поръчахме си някаква храна, обсъждахме "умри от любов", музиката която пускаха в заведението, възможностите за летен стаж там и... На Калина и прилоша, измрънка нещо, премижа и се свлече на земята. Това за 2-3 секунди. Не можах да реагирам адекватно, не знаех какво да правя. Много тъпо. И другите я наобиколиха, а тя лежеше припаднала. Някой от персонала на заведението даде бутилка студена минерална вода. Поръсихме я. Свести се. Всичко си беше наред. Пак. Само че толкова безпомощен и непохватен през живота си май не се бях чувствал. Предполагам в крайна сметка, не имало какво толкова повече да се стори, но все още се чувствам дървено като мисля за тогава.

Та гадината, която мисля да си вземам - надявам се да не припада :)

Мартенички

Честита Баба Марта.

2 дена във Варна

Е пък върнах се от Варна, след великата баница с кренвирши и кашкавал, "патките" в черно море, цъфналите февроарски дървета и топлото изпращане на гарата, реших да изпълня нещо, което обещах на Коста - да не разпространявам снимките, на които се крие под шапката си... Anyway кой ли блог е минал без Secret Cow Level.

Нещо интересно се случи при пристигането ми там. Не си бях прехвърлил номера на Коста от стария телефон в новия (@#$!!), та когато бях пред входната врата на блока, нямаше как да му се обадя. Беше 5 сутринта, а аз бях виснал на входа на блка. Улиците абсолютно мъртви и никакви изгледи, някой да влезе или излезе случайно по това време. Освен това никой не отговарясше и на звънеца. Стоях и вече се чудех какво да правя през следващите 3-4 часа, че да мога в някъкъв по-нормално време да намеря някой да ми даде номера на Коста. Тогава ми мина през главата мисълта, че може из огромната си връзка ключове да имам някой, който да отключи. Принципно шансът е малък, но пък така или иначе нямах какво да правя до 8. А и щях да се чувствам като идиот ако не бях пробвал. Та така, хвърлям поглед на връзката, а там от ключета до ключища. Харесах си някъкъв по-нормален, който изглежда имаше шансове поне да влезе и... OMG не само влезе ами и отключи, вратата се отвори. Ходи разправяй после, че нямаш късмет.

А иначе, както се вижда от снимките, времето беше ужасно. Пак се оплакаха, че съм им закарал облаци.

И една последна снимка. 3D визуализациите ни в действие. Ето как продават жилищни имоти във Варна:

Валентин / Зарезан

ОК, свети Валентин е утре - след 15 минути, така че май е време за малко сапунка. Четох някаква статия с препоръки, как да прекараме свети валентин ако сме single. Обесняваше се, че това е празник на любовта във всичките и форми, и че не става въпрос само за секс. Това е хубаво, защото Валентин ми е като цикъл. Връзките ми започват след него и завършват преди него. Та така, ето по една голяма прегръдка за всичките ми приятели:

• Коста
• Цецо
• Пешо
• Sule
• Ива
• Сис
• Илианка
• Деси
• Нора
• Йордан (на Нора ROFLMAO)
• Дългото лудогорско 4удовище
• Иван
• Надя
• Ели
• Радо
• Радо (на Коста)
• Диана
• Ива (на Диана)
• Диана (моята LOL)
• Maniakk
• Дени (моята ROFL)
• Галя
• Дени (на Цецо)
• Асена
• Иво
• Крис (на Иво)
• Крис (на Деси)
• Алекс
• Алекс (на Деси)
• Jojo
• ...

Никой няма да бъде забравен. Забравените ще бъдат добавени. Листа е UL, a не OL (unordered list / ordered list)

Утре ще пия по едно за всеки.

P.S. "започват след него и завършват преди него", хъх, сега като се замисля, май сечението на тия два интервала е празното множество...

P.P.S. А е гадже на B => А на B, обратното не е задължително!
 

ADVAL

Първият ми проект, в който ще се занимавам по-сериозно с 3D (добре де може би вторият). ADVAL blueprints:

Ей, писна ми

Май ми се очертава доста суха година. Пъро пропуснах имения ден на Ива. Празнува го ден по-рано. Вярно че ми писа в ICQ за това, че ще е на 6-ти (на Йорданов ден @#$!!) а не на 7-ми, ама кой да обърне внимание... Пък и аз от дати не разбирам. По-миналия петък се бяхме засилили с Пешо и негови колежки да излизаме, обаче Ели я тръшна някъкъв вирус. Поиска и правя компания и да не я оставям сама... Този петък пък бе ред на Пешо да се разболее... То естественно и той сам, и аз естественно пак се прежалих. Та така... аз си чакам някак си звездите да се подредят в подходящо положение за парти, а междувременно 5% от годината си отминаха.

То както е тръгнало Ели, Йордан, Нора, Пешо, съквартирантката.. Мен само някък ме подминава.

Слънчицеееее

НГ 2006/2007

 

Светлините на градът

Градът, в който съм израстнал, никога не ми е липсвал толкова, колкото сега - след 2 години прекарани в София.

Декември

10-ти Декември... Все още ме боли вратът. Вчера мислех, че е от махмурлук, ама за да ме държи все още, ще да съм настинал :( . А и как няма да съм...

8-ми е крайния срок да плащаме наема за квартирата си, а ние със съквартирантите естественно все се сещаме в последния момент. Та така бях влязал да се изкъпя и тъкмо когато привършвах към 6:40 се обади Иво, да ми напомни за наема, а аз в 7:20 имах среща с една приятелка и колегите и да ходим да празнуваме студентския празник. Та така. Наложи се, както тъкмо бях излязал от банята, за пет минути да се облека и да изхвърча от вкъщи да търся обменно бюро. Иво не е виновен защото беше на работа, както и аз между другото, само че аз свърших в пет а той свършваше в девет.

А с Асена (a.k.a Alissa) и колегите и беше яко. Ходихме в нечия квартира, някъде в младост. В началото беше малко заспало и даже се чудех дали да не си тръгна, обаче Асена поиска да дадем още половин час шанс на партито и ако все още ми е скучно - изчезваме. Е, не изчезнахме. Хората си наваксаха с настроението и алкохола. Добре че останах. Това ми е най-добре прекарания студентски празник. Липсваха ми някой приятели, ама странно защо тая година всички се бяха засилили да ходят я на планински курорти, я по крайбрежието.

Асена ми е бивша съученичка от гимназията. Не сме били особенно близки. Тя си имаше неината компания, аз моята. След гимназията отиде да учи във ВИНСа във Варна. Изкара две години там, реши че не си се представя като счетоводителка и кандидатства наново тук в СУ. Приеха я и сега е първокурсничка тук :)


Хм може би има какво още да се пише, обаче със съквартирантите сме решили да ходим на кънки и май е време да тръгваме.

П.П. Купих си фотоапарат SONY cyber-shot. Очаква се снимков материал, след като ми мине "убочителният" период :)
П.П.П. Happy anniversary! Броячът ми отчете 128 посещения (от инсталирането му, а не от създаването на блога). Малко тъпо, че точно то е мое :D

Депресираща комикс седмица

Хумор в това е трудно да се намери, но дават доста поводи за размисъл... (ако ти е достатъчно извратена мисълта)

Неделя,
Понеделник,
Вторник,
Сряда,
Четвъртък,
Петък,
Събота

by Explosm

Както обикновенно, комиксите на Kris ме радват повече от тези на RobD и DaveM

Пиян Lego-man

Ей на това много бих се зарадвал, ако го получа за коледен подарък. Почти колкото на "Lego mind storms". Казват, че когато хората порастнат, играчките им оставът същите... Само цената им е по-висока. Като дете за коледа получавах за подарък от мъничките кутиики с колички или космически корабчета. (те тогава Lego и не предлагаха много голям избор в Разград ;) ) Мириса на прясно изпечатана хартия и пластмаса все още ми вдигат настроението. Странно е как това се е изградило като условен рефлекс и продължава да е валидно близо десет години след последно отворената от мен кутийка. Lego все още ми напомня за празниците... Такива, каквито бяха преди "голямата криза" в България.

Redutta Team Buiding

Това е. Сайтът по повод "Team building"-a на фирмата е готов. Можеше и по-добре, но пък аз и толкова не очаквах. Остават някой детайли...
Да се вижда без скролери при резолюция 1024х768, да се понагъне допълнително видеото и т. н. но в общи линии, както казах, това е. :)

Sprite срещу домашен ябълков сок

Трети ден, вече, как по нервите ми лази ябълковия сок, разлят от съквартирантката ми върху клавиатурата на компа. Машините не са хора. Предполагам ябълковия сок се отразява на организма по-добре, отколкото газирана напитка, но лаптопа ми има по-различни предпочитания.

Последния път, когато го залях със Sprite, се възстанови от махмурлука за по-малко от ден. Тогава ми се струваше забавно, че при натискането на един клавиш, реагират два. Този път, обаче, нещата бяха много по зле. Такива глупости бълнуваше горкия. Бях го оставил, да вихри мисълта си в notepad-а за известно време. За разлика от очакванията не блещолевише на рандом а си имаше любими фрази ("gh/--=" например). Имаше и друг интересен момент, когато започна да отваря старт менюто и да щъка вътре. Напуска 4-5 програми и реши да хибернеитне...

Сега е относително добре. Все още не му работят нормално половината клавиши, но за това пък ставам все по-добър с "On-Screen Keyboard"-а. Май ще го нося в утрезвително (разбирай сервиз в бурканкомпютърс), ама никак не ми се иска. Ако го отворя сам, ще му падне гаранцията (ако вече не е де), а съвета да му махна захранването и батерията и да го залея със спирт, отхвърлих по разбираеми причини. Така де няма да занасяме алкохола.

Powered by On-Screen Keyboard.
Page generated in 24min.
Some punctuation was eaten in order to lower the number of characters used.

Еко пътека, някъде там

Трябва да си купя фотоапарат.