Where do we go nobody knows

Петък, 23:42, вали доста приятно, но няма с кого да изляза. Нито пък къде да ида, ако изляза сам. В ЦДто се врътка Coldplay - Brothers And Sisters... Обстановката доста ми напомня за безпаметното лято след 12-ти клас, когато долу-горе по това време ни изхвърляха с любимите хора от любимото кафе и тръгвахме да щъкаме без цел и посока из запустелите улици на любимия град. Липсват ми. Не всичко, само приятелите. Като тегля чертата се оказва, че за две години прекарани в столицата съм успял да си създам само две-три приятелства с хора, които да не са от родното ми място.

Мога да драсна "Хайде на бира" в някой форум, който посещавам редовно и ще се навържат поне десетина човека. Но за какво са ми, като ще са ми безразлични, ще трябва два дни да си уговаряме удобно за всички време, да правим планове, да запазваме маси, да се обвързваме, да не закъсняваме, уф. А на мен просто ми се разхожда някъде сега, с някой, който познавам, с някой, с който няма да трябва да бъда забавен, няма да трябва въобще да говоря, някой, който няма да мрънка за това, че не знае къде отиваме, че ще се намокри и настине, че го мързи, че е на работа утре... Coldplay - God Put A Smile Upon Your Face

Where do we go nobody knows
I’ve gotta’ say I’m on my way down
God give me style and give me grace
God put a smile upon my face

Работа? Ако днес е Петък утре не е ли Събота? И какво, като е Събота? От 5 човека вкъщи, 4 сме на работа. Всички други са си легнали, а на мен ми сякаш съм изпил 3 кафета и 2 коли. Може би е време да изгледам Anim@3x за 13ти път.