Декември

10-ти Декември... Все още ме боли вратът. Вчера мислех, че е от махмурлук, ама за да ме държи все още, ще да съм настинал :( . А и как няма да съм...

8-ми е крайния срок да плащаме наема за квартирата си, а ние със съквартирантите естественно все се сещаме в последния момент. Та така бях влязал да се изкъпя и тъкмо когато привършвах към 6:40 се обади Иво, да ми напомни за наема, а аз в 7:20 имах среща с една приятелка и колегите и да ходим да празнуваме студентския празник. Та така. Наложи се, както тъкмо бях излязал от банята, за пет минути да се облека и да изхвърча от вкъщи да търся обменно бюро. Иво не е виновен защото беше на работа, както и аз между другото, само че аз свърших в пет а той свършваше в девет.

А с Асена (a.k.a Alissa) и колегите и беше яко. Ходихме в нечия квартира, някъде в младост. В началото беше малко заспало и даже се чудех дали да не си тръгна, обаче Асена поиска да дадем още половин час шанс на партито и ако все още ми е скучно - изчезваме. Е, не изчезнахме. Хората си наваксаха с настроението и алкохола. Добре че останах. Това ми е най-добре прекарания студентски празник. Липсваха ми някой приятели, ама странно защо тая година всички се бяха засилили да ходят я на планински курорти, я по крайбрежието.

Асена ми е бивша съученичка от гимназията. Не сме били особенно близки. Тя си имаше неината компания, аз моята. След гимназията отиде да учи във ВИНСа във Варна. Изкара две години там, реши че не си се представя като счетоводителка и кандидатства наново тук в СУ. Приеха я и сега е първокурсничка тук :)


Хм може би има какво още да се пише, обаче със съквартирантите сме решили да ходим на кънки и май е време да тръгваме.

П.П. Купих си фотоапарат SONY cyber-shot. Очаква се снимков материал, след като ми мине "убочителният" период :)
П.П.П. Happy anniversary! Броячът ми отчете 128 посещения (от инсталирането му, а не от създаването на блога). Малко тъпо, че точно то е мое :D